Фалун Дафа / Джуан Фалун (том II)

Ограниченията на съвременната наука и необятността и проникновеността на Буда Фа

Дори с Дхар­ма, кой­то Буда Ша­кя­му­ни пре­дал, чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва са били в със­то­я­ние да до­ло­вят не­о­бят­ност­та на Буда Фа. Но Фа е прос­то ог­ро­мен – на­ис­ти­на е така. Това, ко­е­то Буда Ша­кя­му­ни пре­по­дал на сво­е­то ниво, е било Та­та­га­та Фа. И дори то из­г­леж­да­ло мно­го ви­со­ко за обик­но­ве­ни­те хора. В ми­на­ло­то само Та­та­га­та е мо­жел да бъде на­ре­чен „Буда“. Нито Бод­хи­сат­ва, нито Ар­хат са били Буди; те не са дос­ти­га­ли сфе­ра­та на Буда. Така че по оно­ва вре­ме все­ки път, ко­га­то ня­кой про­из­на­сял по­ня­ти­е­то „Буда“, имал пред­вид Та­та­га­та. Но Та­та­га­та не е най-ви­со­ки­ят ста­тус във Все­ле­на­та; по-ско­ро той е най-нис­ко­то ниво на Буда. И сред Бу­ди­те само тези от най-нис­ко­то ниво се гри­жат за обик­но­ве­ни­те чо­веш­ки дела. Бу­ди­те от твър­де ви­со­ко ниво не мо­гат да пра­вят това, за­що­то в мо­мен­та, в кой­то от­во­рят уста, на Зе­мя­та ще нас­тъ­пят про­ме­ни. Как може това да е поз­во­ле­но? Те ни най-мал­ко не мо­гат да се за­мес­ват. Ето защо само Та­та­га­ти­те се гри­жат за чо­веш­ки­те неща. Те оба­че не се гри­жат за не­ща­та лич­но. Бод­хи­сат­ви­те са тези, ко­и­то пра­вят неща, за да спа­ся­ват хора. Така че дори само дос­ти­га­не­то на ни­во­то на Та­та­га­та е из­к­лю­чи­тел­но.

На мик­рос­ко­пич­но­то ниво [един Та­та­га­та] може да наб­лю­да­ва три хи­ля­ди ог­ром­ни свя­та в едно зрън­це пя­сък. В уче­ни­я­та на Буда Ша­кя­му­ни съ­щес­т­ву­ва те­о­ри­я­та за три­те хи­ля­ди ог­ром­ни свя­та. Той ка­зал, че в Млеч­ния път има три хи­ля­ди пла­не­ти, при­ли­ча­щи на тази на на­ше­то чо­ве­чес­т­во, съ­дър­жа­щи жи­во­ти, иден­тич­ни с чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва. В дейс­т­ви­тел­ност има по­ве­че от три хи­ля­ди. Той също ка­зал, че в една пе­съ­чин­ка има три хи­ля­ди ог­ром­ни свя­та. Това оз­на­ча­ва, че в една-един­с­т­ве­на пе­съ­чин­ка съ­щес­т­ву­ват три хи­ля­ди свя­та като този, кой­то оби­та­ва чо­ве­кът – нещо не­въ­об­ра­зи­мо. Ко­га­то Не­бес­но­то око е от­во­ре­но, чо­век може да види не­ща­та, все едно са уве­ли­че­ни, и да види та­ки­ва ми­ни­а­тюр­ни неща на мик­ро­кос­мич­но ниво. Но прос­то си пред­с­та­ве­те това. Има три хи­ля­ди ог­ром­ни свя­та в една-ед­нич­ка пе­съ­чин­ка. То­га­ва в три­те хи­ля­ди ог­ром­ни свя­та в тази пе­съ­чин­ка има мо­ре­та и реки, нали? То­га­ва има ли дру­ги три хи­ля­ди ог­ром­ни свя­та в пя­съ­ка на тези реки? Така че дори Буда Ша­кя­му­ни не е ви­дял пър­во­из­точ­ни­ка на ма­те­ри­я­та. За­то­ва той ка­зал: „Тол­ко­ва е мал­ко, че няма вът­реш­ност“, ко­е­то оз­на­ча­ва, че тя е тол­ко­ва мал­ка, че пър­во­из­точ­ни­кът на ма­те­ри­я­та е не­до­ло­вим.

Съв­ре­мен­на­та фи­зи­ка може да знае само, че мо­ле­ку­ли­те се със­то­ят от ато­ми и че ато­ми­те са със­та­ве­ни от ядро и елек­т­ро­ни. На още по-мик­рос­ко­пич­но ниво има квар­ки и не­ут­ри­ни. И това е пре­де­лът, до кой­то тя може да дос­тиг­не – това е всич­ко. То­га­ва, прид­виж­вай­ки се по-на­до­лу, ка­къв е пър­во­из­точ­ни­кът на ма­те­ри­я­та? Дори мик­рос­ко­пи­те не мо­гат да уло­вят квар­ки и не­ут­ри­ни. За тях­но­то съ­щес­т­ву­ва­не зна­ем един­с­т­ве­но чрез по­мощ­та на дру­ги ин­с­т­ру­мен­ти. Кол­ко­то до от­го­во­ра на това, как­во има по-на­до­лу, чо­веш­ки­те тех­но­ло­гии са нес­по­соб­ни да го от­к­ри­ят. Що се от­на­ся до го­ле­ми­те неща, чо­ве­кът вяр­ва, че пла­не­ти­те са най-го­ле­ми­те обек­ти. Но Буда Ша­кя­му­ни не го е ви­дял така. Това, ко­е­то Буда Ша­кя­му­ни е ви­дял, е било в дейс­т­ви­тел­ност мно­го го­ля­мо. Той от­к­рил, че пла­не­ти­те не са най-го­ле­ми­те. Взи­рай­ки се по-на­та­тък оба­че, не мо­гъл да види края. Нак­рая ка­зал: „Тол­ко­ва е го­ля­мо, че няма вън­ш­ност.“ И така, не­го­во­то из­каз­ва­не: „Тол­ко­ва е го­ля­мо, че няма вън­ш­ност, тол­ко­ва е мал­ко, че няма вът­реш­ност“ оз­на­ча­ва, че то е тол­ко­ва го­ля­мо, че няма пре­дел, и тол­ко­ва мал­ко, че не може да се види не­го­ви­ят пър­во­из­точ­ник.

Жи­ви­те съ­щес­т­ва са слож­ни и струк­ту­ра­та на Все­ле­на­та е из­к­лю­чи­тел­но слож­на. Поз­на­ни­е­то, ов­ла­дя­но от чо­ве­ка днес, е дос­тиг­на­ло своя връх. След като дос­тиг­не своя връх, то се прев­ръ­ща в нещо, ко­е­то ог­ра­ни­ча­ва раз­ви­ти­е­то на чо­веш­ка­та на­у­ка. Нап­ри­мер мно­го ве­ли­ки уче­ни са въ­ве­ли де­фи­ни­ции в об­ласт­та на фи­зи­ка­та и хи­ми­я­та. В гра­ни­ци­те на тези де­фи­ни­ции това, ко­е­то каз­ват, на­ис­ти­на е вяр­но. И не е пог­реш­но да се над­г­раж­да вър­ху тях. Оба­че ис­ти­на­та е нещо, ко­е­то има мно­го нива. Ко­га­то над­ми­не­те тех­ни­те де­фи­ни­ции, ще от­к­ри­е­те, че де­фи­ни­ци­и­те в дейс­т­ви­тел­ност са пос­лу­жи­ли, за да ог­ра­ни­ча­ват хо­ра­та.

Не­ща­та не са по-раз­лич­ни и за съв­ре­мен­на­та на­у­ка. Ня­кои хора са дали де­фи­ни­ция за „на­у­ка“ и така нещо се смя­та за на­у­ка само ако от­го­ва­ря на тази де­фи­ни­ция. И ко­га­то сто­и­те в ней­ни­те гра­ни­ци, все­ки си мис­ли, че това е на­у­ка. Ко­га­то оти­де­те от­въд ней­на­та де­фи­ни­ция, от­к­ри­ва­те, че тя е пос­лу­жи­ла, за да ог­ра­ни­ча­ва нап­ре­дъ­ка на чо­ве­чес­т­во­то. Нищо, ко­е­то е не­о­се­за­е­мо и не­ви­ди­мо, не е до­пус­ти­мо там, така че ог­ра­ни­че­ни­я­та, ко­и­то тя на­ла­га, са зна­чи­тел­ни. Бу­ди­те, Да­о­си­те и Бо­го­ве­те, за ко­и­то го­во­рим, съ­щес­т­ву­ват в дру­ги из­ме­ре­ния, ко­и­то чо­век не може да до­кос­не или види. То­га­ва, ако тези съ­щес­т­ва бяха от­к­ри­ти чрез ме­то­ди­те на съв­ре­мен­на­та на­у­ка, ня­ма­ше ли да бъ­дат на­уч­но до­ка­за­ни? Щяха! Но За­па­дът е дал де­фи­ни­ция на на­у­ка­та и всич­ко, ко­е­то съв­ре­мен­на­та на­у­ка не е в със­то­я­ние да обяс­ни, без из­к­лю­че­ние бива ка­те­го­ри­зи­ра­но като те­о­ло­гия или ре­ли­гия. Тя не се ос­ме­ля­ва да приз­нае та­ки­ва неща.

За­пад­на­та на­у­ка е дос­тиг­на­ла пре­де­ла си. Буда шко­ла­та твър­ди, че всич­ко пре­ми­на­ва през ета­пи­те на фор­ми­ра­не, зас­той и упа­дък. „Фор­ми­ра­не“ оз­на­ча­ва при­е­ма­не на фор­ма, до­ка­то „зас­той“ оз­на­ча­ва ос­та­ва­не в оп­ре­де­ле­на фаза. Ев­ро­пейс­ка­та на­у­ка, ог­ра­ни­че­на от ус­та­но­ве­ни­те от нея рам­ки, сега не е в със­то­я­ние да се раз­ви­ва по-на­та­тък. Ако тя про­дъл­жи да пра­ви про­би­ви на­до­лу, това, ко­е­то може да бъде от­к­ри­то, ще бъде нещо от­въд гра­ни­ци­те на тази на­у­ка. Така че тя аб­со­лют­но ка­те­го­ри­зи­ра тези неща като те­о­ло­гия или ре­ли­гия. Но ако ня­кой от­к­рие неща, ко­и­то не съ­щес­т­ву­ват в нас­то­я­що­то тяло от на­уч­ни поз­на­ния, и го нап­ра­ви чрез съв­ре­мен­ни­те чо­веш­ки на­у­ка и тех­но­ло­гии, или ако от­к­рие неща, ко­и­то са не­о­се­за­е­ми и не­ви­ди­ми, и ги про­у­чи със съв­ре­мен­ни­те на­уч­ни ме­то­ди, не е ли това на­уч­но? Проб­ле­мът е, че де­фи­ни­ци­я­та за на­у­ка от­дав­на е твър­до ус­та­но­ве­на и всич­ко из­вън ней­ни­те гра­ни­ци е ка­те­го­рич­но от­ри­ча­но. По този на­чин не ос­та­ва мяс­то за по-на­та­тъ­шен нап­ре­дък.

А има и ня­кои уче­ни, лич­нос­ти, ко­и­то са смя­та­ни за хора с пос­ти­же­ния в оп­ре­де­ле­ни об­лас­ти, ко­и­то също са ус­та­но­ви­ли ре­ди­ца де­фи­ни­ции. Тези уче­ни, като Ню­тон и Айн­щайн, са има­ли го­ле­ми пос­ти­же­ния по стан­дар­ти­те на обик­но­ве­ни­те хора и мо­гат да раз­бе­рат да­леч по­ве­че от сред­нос­та­тис­ти­чес­кия чо­век. И ус­та­но­ве­ни­те от тях де­фи­ни­ции, на­ред с на­уч­но­то им за­ве­ща­ние, пред­с­тав­ля­ва бо­гат­с­т­во от цен­ни поз­на­ния. Но въп­ре­ки това, вся­ко про­уч­ва­не, ко­е­то се про­веж­да, или вся­ко раз­би­ра­не, до ко­е­то се дос­ти­га чрез ра­бо­та в рам­ки­те на гра­ни­ци­те на тях­но­то мис­ле­не, е за­дъл­же­но да след­ва оп­ре­де­ле­ни мо­де­ли. Ако тези, ко­и­то дой­дат след тях, ра­бо­тят из­ця­ло вът­ре в те­о­ре­тич­ни­те рам­ки на тези уче­ни, бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния ни­ко­га няма да ги над­ми­нат, нито ще осъ­щес­т­вят нови про­би­ви.

Ко­га­то не­чие от­к­ри­тие или изоб­ре­те­ние над­х­вър­ли гра­ни­ци­те на ва­лид­ни­те до този мо­мент де­фи­ни­ции, ще бъде осъз­на­то, че ус­та­но­ве­ни­те де­фи­ни­ции са ог­ра­ни­ча­ва­ли хо­ра­та. Това е така, за­що­то на по-ви­со­ки нива съ­щес­т­ву­ват по-вис­ши фор­ми на поз­на­ние и по-вис­ши ис­ти­ни. До­бър при­мер за това е поз­на­ни­е­то ни за ма­те­ри­я­та. В ми­на­ло­то най-мал­ка­та час­ти­ца ма­те­рия, поз­на­та на чо­век, е било атом­но­то ядро. Това оба­че вече не е така, тъй като сега има квар­ки и не­ут­ри­ни. Това оз­на­ча­ва, че чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва неп­ре­къс­на­то са на­у­ча­ва­ли по­ве­че за тези неща. Но са­ми­те нови де­фи­ни­ции, след от­к­ри­ва­не­то на нещо дру­го, слу­жат като още едно ог­ра­ни­че­ние. Ето как се по­лу­ча­ва. В дейс­т­ви­тел­ност тези де­фи­ни­ции обик­но­ве­но слу­жат за ог­ра­ни­ча­ва­не на хо­ра­та.

Айн­щайн не е бил обик­но­вен чо­век. Той от­к­рил, че това, ко­е­то ре­ли­ги­я­та и дори те­о­ло­ги­я­та пре­по­да­ват, е вяр­но. Раз­би­ра­не­то на хо­ра­та за фи­зи­чес­кия свят е ог­ра­ни­че­но до поз­на­ни­е­то на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, точ­но как­то са и ус­та­но­ве­ни­те на­уч­ни де­фи­ни­ции. Ко­га­то чо­веш­ки­те из­с­лед­ва­ния на­ис­ти­на нап­ра­вят по-дъл­бо­ки про­уч­ва­ния и уси­ли­я­та им осъ­щес­т­вят по-на­та­тъ­шен нап­ре­дък, те ще от­к­ри­ят, че пре­по­да­ва­но­то от ре­ли­ги­и­те е ис­ти­на. Жи­во­ти­те, ко­и­то съ­щес­т­ву­ват на едно ниво по-ви­со­ко от чо­ве­ка, имат на­у­ка и тех­но­ло­гия на едно ниво по-на­го­ре и тях­но­то раз­би­ра­не за све­та пос­ред­с­т­вом на­у­ка­та и тех­но­ло­ги­и­те, ко­и­то вла­де­ят, над­ми­на­ва това на обик­но­ве­ни­те чо­веш­ки съ­щес­т­ва. Ето защо Айн­щайн, след като дос­тиг­нал връх­на­та точ­ка на чо­веш­ки­те на­у­ка и тех­но­ло­гия и след по-дъл­бо­ко про­уч­ва­не в ра­бо­та­та си, от­к­рил, че това, за ко­е­то ре­ли­ги­я­та го­во­ри, е на­пъл­но ре­ал­но. В пос­лед­но вре­ме мно­го уче­ни и фи­ло­со­фи в край­на смет­ка се об­ръ­щат към ре­ли­ги­я­та – и това са лич­нос­ти с го­ле­ми пос­ти­же­ния. За раз­ли­ка от тях, тези, ко­и­то в мо­мен­та са па­ра­ли­зи­ра­ни от ог­ра­ни­че­ни­я­та, пос­та­ве­ни от съв­ре­мен­на­та на­у­ка и сля­па­та им вяра в нея, ка­те­го­рич­но зак­лей­мя­ват тези неща [из­вън об­се­га на на­у­ка­та] като „псев­до­на­у­ка“.

Фалун Дафа / Джуан Фалун (том II)