Все тъй арогантни и безумни?

Бе­зум­ци в прис­тъп на ярост

Гла­ша­таи раз­п­рос­т­ра­ня­ват лъжи, ви­е­щи като въл­ци

Хора, зли като дя­во­ли, под­сил­ват въл­на­та от лу­дост

Без сле­да от доб­ри мис­ли, из­гу­би­ли сво­я­та съ­вест

Есен­ни­те вет­ро­ве се на­ди­гат, чер­ве­но­то пре­ми­на­ва в жъл­то

Ле­ко­мис­ли­е­то и бе­зоч­ли­вост­та из­чез­ват, нас­тъп­ва па­ни­ка

Въз­мез­дие идва в този жи­вот, бяг­с­т­во няма

Сто­ре­но­то зло тряб­ва да се зап­ла­ти

Сме­е­те ли да сте все тъй аро­ган­т­ни и бе­зум­ни?